Скоро чух едно изречение сякаш излязло от лексикона на  влюбена тийнейджърка.
"Хората са ангели с по едно крило и само трябва да се прегърнат, за да полетят. "
Веднага в ума ми изплува идеята за човека като част от едно цяло. Две души, две сърца, две тела...слети в едно и т.н. Доста добре се комерсиализира тази идея заложена още от Библията.Книги, филми, реклами,религия, музика и още много други залагат на тази златна ябълка - любовта. Наистина това е едно от най- популяризираните и най-универсалното човешко чувство. Честно казано аз не бих си представила нас хората без тази благословия.Много я отричат, други я боготворят а трети не я забелязват, но истината е, че любовта живее в самите нас и около нас, просто трябва да се научим да я разпознаваме и изразяваме.
И така...относно половинката ни ..в Библията се разказва как от реброто на Адам се е появила Ева, тоест те са били едно цяло ( за тези които не са религиозни това е първият двуполов човек който е населявал земята, по-късно еволюцията се е намесила и ги е разединила). Ако приемем това за що годе достоверно, в днешни дни представите ни за нашата идеална половинка не свързваме точно с ...хермафродит, а с пърхащи пеперуди в корема при появата на въпросния "идеален/на".
От друга страна се питам дали наистина половинката ни е само една? Ние се влюбваме повече от веднъж в живота си(статистически погледнато разбира се), някои казват, че всяка любов е различна....сигурно е така,но повечето казват, че не могат да забравят първата си любов....Може би точно в тази незряла възраст човек е способен да обича безрезервно както децата например.Невинно, истинско,нежно, романтично...,но вие тук ще се намесите: "Как така на тази възраст (тийнейджърството)  "детето" ще разбере дали това е партньорът му за цял живот". Всъщност "детето" не мисли за това, то просто чувства. Любовта няма нищо общо с ума, напротив, те дори си противоречат.
Да речем , че една млада жена каже, че е срещнала мъжа на живота си и той е идеален за нея....Всъщност тя вече е преценила дали той е достатъчно отговорен за семейство и деца, дали е забавен и искрен , дали може да разчита на него.Това понякога дори не го осъзнаваме, защото е на подсъзнателно ниво.Дали наистина той е нейната половинка?
Последният случай е когато момичето или жената  каже " Той - това съм аз". Как мислите? Дали това е чаканата  половинката?