С раждането си и вдишването на първата глътка въздух със собствени усилия се слага началото на цял един живот,на един нов,изпълнен със мечти,желания и страхове личен свят.Този свят променя облика си със времето,със отминалите години и научените уроци,с изстраданите грешки на собственото ни съществуване.Това лично пространство на въображението, в което самите ние разиграваме хиляди роли всекидневно е най-живо в детските години.Всичко е възможно,всичко е постижимо и необятно, когато не знаеш,че съществуват граници.Чистотата и наивността на детските мечти,на детския начин на мислене изгражда техния въображаем свят като едно място изпълнено с чудновати същества,царство на вълшебства,елфи ,гномчета и разбира се принцове и принцеси.Там приказките оживяват,от там те черпят своята неутолима енергия,защото всяко малко дете знае ,че доброто винаги побеждава,че светлината все някога ще настъпи и ще озари с целия си блясък дори слепците.
С изминаването на всяка следваща година от живота на малкия човек той все повече се доближава до момента,в който ще му се наложи да осъзнае ,че Дядо Коледа не съществува,а пълничкият възрастен човек облечен в червени дрехи,появил се на вратата навръх Бъдни вечер е, не кой да е ,а чичкото от горния етаж.Това е първата стъпка към метаморфозата,която търпи всеки човешки индивид във своето израстване,било то нравствено или физическо.Всяка метаморфозата е свързана с болка,но когато чуеш единият от двамата родители да ти отговаря на въпроса “Защо Дядо Коледа не дойде сам,а изпраща онзи чичко?” със “Ти вече си голямо дете ,нали не мислиш все още ,че Дядо Коледа наистина съществува!? “ болката от лъжата,от това че най-близките ти хора са те заблуждавали поставя под въпрос и целият въображаем свят.”Дали наистина съществуват елфи и защо не съм ги виждала?”,”Ами ако не съществуват и вълшебства???”
Така постепенно една по една изчезват всички детски мечти ,за да отстъпят място във въображаемия свят за амбициите на един вече пораснал индивид със не толкова идеалистични представи за живота.Той крои планове,пресмята, мечтае за реални неща,които да постигне с труд.Неговият нов свят е изграден на стабилни основи, и не строи пясъчни замъци.Съществува осъзнатостта на живота и неговата краткотраиност,парите заемат огромна част от това въображаемо меркантилно царство.Възрастните хора не мечтаят напразно,не сътворяват свят,в който няма правила и логика,в който същесвува дори малко магия и очарование...Не творят напразни надежди,защото знаят,че цената ще е много болка и никакво материално състояние.
Моят свят е като малко цвете,все още пъпка,готова да се разлисти при първите слънчеви лъчи,да се покаже в най-големия си блясък,да обагри всичко със заразително мечтателския си прашец и да покаже ,че красотата е там,където не очакваме и мечтите са това което ни прави щастливи на всяка възраст.Не спирайте да мечтаете,не спирайте да вярвате,защото това е привилегия само на хората и ни доближава до чистотата и наивността на нашите собствени деца.